Контра филенце по Еленски.....

Контра филенце по Еленски.....

Слушай ся, да ти разправям, колега Денев, слушай само. Отиваш у "Фантастико", "Била" или некоя месарница и си земаш едно така по-баято парче свинско контра филенце – да речем две, две и нещо килца, че може и повечко. Може и по-малко, но не е препоръчително*. Слушай ме кво ти казвам, нема да съжаляваш. Така веднъж на един профан зад волана на буса, в който за съжаление се возех и аз, му разправях, че така както е спрял след малко ще го шибне трамвая, дето се задава отдолу по „Графа“, ма той не ме слуша, даже взе да ми обеснява нещо за професионализъм. Познай Денев, какво стана след половин минута. Но, да не изпадаме в лирични отклонения.
Значи слагаш контра филето у торбето и пъгьом забираш от съответния щанд или бакалия два пакета морска сол, от тая, дето е на едри кристали. Прибираш се у дóма и меташ филенцето в мивката. Измиваш го хубавичко и след това го подсушаваш с домакинска хáртия. С един по-остричък нож го нарязваш напреко, на парчета през шест санта некъде. Ся знам, че се гласиш да ме питаш дали не може примерно през четири или да речем през седем, ама аз ще ти кажа само едно: трамвая, Денев, трамвая! А тъй, правилно ме разбра. Земаш една тавичка и застилаш дъното със сол, около един сант дебелина е екстра. Отгоре тургаш месищата, така че да има разстояние между тях. След това ги покриваш с останалата сол, при това така, че секо парче да граничи само със сол. От никъде не требе да прозира месо, камо ли пъ да се вижда. Тавичката ръгаш в хладилника или нейде на балкона ако е зима, и я заебваш за двайсе и четри часа.
Искам тук да ти óбърна внимание на следната малка подробност. Понеже за тия двайсе и четри часа месото ще пусне бая сос (то това е и целта на занятието – солта да изтегли водата от месото), тавичката трябва да е със сравнително високи бордове. Щото иначе ще прелее, ще стане едно мазило, жена ти ще го види, ще се почне едно викане, ще стане една олелия, мамата си джаса. А те знам Денев, че ти тия неща хич ги недолюбваш....
На другия ден, като минат уречените часове, вадиш внимателно месищата и право у мивката, а солта и соса изхвърляш в кенефа. Измиваш ги много добре, подсушаваш ги с домакинска хартия и ги оставяш за час да си починат. През туй време счукваш неколко скилидки чесън на каша. Количеството трябва да ти стигне да омажеш добре всички парчета, без да се оливаш. Отделно в една тавичка си забъркваш смес от чер пипер, червен пипер и чубрица. И! Всяко парче мажеш с чесънта (тая работа, драги ми Денев, става директно с кунките), и след това овалваш хубаво, повтарям: хубаво, в сместа от мерудиите, като на финала поизтупваш да падне излишното. Така приготвеното филенце ще държиш на хладно и проветриво место за около десетина дена.
По-добрият вариант за мене е у хладилника. С една уговорка обаче. Хладилника трябва да е с ноу фроз система. Оти въпросната система изсмуква влагата, то затова и тея хладилници не замръзват. Редиш парчетата върху некоя метална скара да речем, или ако немаш подходяща, правиш като мене. Върху една дъска за хляб си импровизираш скара от дървени шишчета и върху тех слагаш филенцето.
Другият вариант е да го провесиш да съхне на балкона, стига да е подобаващо хладно. Само ти е необходима губерка, канап и нещо напречно, на което да ги провесиш месата. Ма да знаеш, че ако си решил за целта да ползваш простора, с жената нема се разберете, требе друго да мислиш... Ся, тук по моему, има следните неудобства. Първо, имайки се предвид каква мизерия е по София, особено ако си у Надежда или некой от околните квартали, трябва добре да покриеш филенцата некак си. Щото то не са ТЕЦ-ове, то не са къщи дето се топлят с кюмур, то не са идиоти, дето си изфърлят пепелника през балкона, абе кво да ти разправям Денев, кво да ти разправям… Освен това трябва да ограничиш и достъпа на секва летяща гад – гълъби, гарги, орли, дракони, птеродактили и кви ли не още… Та затуй на мен работата с хладилника некак по читава ми иде. Е, верно, там малко тесничко, малко и на чесън ще посмърдва за известно време… ама то пълно щастие нема, ай сиктир, да не издребневаме ча па толкуз.
Та! След десетина деня значи, земаш най-близкото парче филенце, оох на батяааа, слагаш го върху една дъска и с най, най, най-острото ноженце почваш да го дялкаш на тънки ивици.
След туй вадиш и един дамаджан с хладна новоселска гъмза и… леле, мале, чекай ме да умрем, чекай….

* - не е препоръчително по-малко от две кила, щото ше го изедеш ноо бързо и после (докато чакаш да стане новото, дет си сложил) има да си викаш, да съ ибъ у репата проста, що не сложих повече…

Димитър "oorka" Маринов©