Още от древни времена пелина се е почитал като лечебно растение. Белия пелинът е многогодишно тревисто растение, расте като плевел по тревисти и каменисти места, пътища, храсталаци в цялата страна, главно в равнините и предпланините до 1500 м надморска височина. У нас се срещат още 12 вида пелин. Пелинът има приятен аромат и горчив вкус. Расте до 100–120 м височина, разклонено е в горната част, а в долната част вдървено. Листата на белия пелин от двете страни са покрити със сребристи копринести власинки, и за това има сиво сребърен цвят. Крайните цветове са женски, а вътрешните двуполови. Плодът на пелина е кафяв, продълговат и заострен, около 1 мм дълъг. Цъфти от юли до септември. Култивира се в много страни, главно в Германия и Англия.
В българската народна медицина пелинът е едно от най-често употребяваните растения. Той стимулира функцията на жлезите на стомашно-чревния тракт и панкреаса, увеличава секрецията на жлъчката и значително подобряване на храносмилането и възбужда апетита. Продължителната употреба на пелин може да причини леко отравяне, а в по-тежки случаи може да бъде придружен от халюцинации и гърчове.
Пелинът намира приложение като средство за отблъскване на бълхи и молци. С пелин се овкусяват вина и ликьори. Спиртните разтвори от растението, в конто са извлечени туйон, туйол и други вещества, са отровни. Във Франция от 1915 г. е забранена употребата на аперитива „Абсент“, ароматизиран с пелин, поради голямата му токсичност. В кулинарията се употребява като подправка главно при ястия от свинско месо, овнешко месо, риби, печена гъска и патица и др. Поставя се в началото на варенето на гозбите в прясно или сушено състояние. Обикновено пелинът не се смесва с други подправки освен с лук, черен пипер и чесън.