Магданозът е светло зелено, двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните по целия свят. Магданоза е бил обработвана и използвана от хората преди повече от 2000 години.. Родината на магданоза е Средиземноморието, където все още се среща в диво състояние. Гръцки са смятали магданозът за свещено растение. Древните народи смятали, че тези, които го консумират, стават силни и твърди като камък.. Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански, известен още като обикновен или гладколист. В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, а къдраволистият магданоз почти не е познат. Къдраволистият магданоз често се използва за декорация на ястия. Смята се, че обикновеният магданоз има по-силен аромат. Къдраволистият магданоз се отглежда предимно заради корена си или за декорация. Разстението се отглежда като кулинарна подправка и зеленчук в градините из цялата страна.
В 25-30 г свежи листа магданоз се съдържа дневната доза от витамин С за възрастен човек. Листата на магданоза съдържат също така и витамините В1, В2, РР, К, каротин.
За лечебни цели се използват плодовете, корените и пресните листа с дръжките.. Магданозът е полезен при болести на сърцето, отравяния, астма, бронхит, апатия и депресия, той е използван и като пичогонно средство. Използва се и за направата на маски за мазна кожа. Във вид на отвара се използва за възбуждане на апетита и за намаляване образуването на газове в червата. Най-добре е да се смесва с друг зеленчуков сок, например от моркови. Свежият сок от магданоз притежава свойства, необходими за кислородния обмен и поддържане на нормалните функции на надбъбречната и щитовидната жлеза. Елементите, които съдържа са в такова съчетание, че способстват за укрепване на кръвоносните съдове, особено на капилярите и артериите. Поради богатото си съдържание на етерични масла трябва да се употребява умерено при заболявания на бъбреците, на черния дроб и жлъчните пътища и на стомаха.
Ефективен е също така и при заболявания на очите и зрителния нерв, катаракта и конюнктивит. Сок от магданоз, смесен със сок от цвекло се прилага много успешно при спазми, предизвикани от менструални смущения, а при редовна употреба може да ги премахне напълно. Запарката от магданоз се използва в народната медицина при импотентност и различни заболявания на половата система. Сокът от листата на магданоза се използува външно при петна и обриви по кожата, при ужилване от насекоми, за „разнасяне" на млякото след прекъсване на кърменето и др.
Чаят от магданоз проявява действие на лек афродизиак при двойки, страдащи от намаляване на взаимното сексуално привличане. Запарва се 1 чаши едро нарязан магданоз с половин литър вряла вода. Прецежда се след един час. Използването на магданоз е противопоказно за бременни жени, понеже може да предизвика продължителен спазъм на матката и загиване на плода.
Съхранение. Пресният магданоз е необходимо да се съхранява в хладилник в найлонов плик.. При изсушаване магданоза отслабва качествата си, за това е по добре да се съхранява без да ше суши. Магданозът запазва по-добре цвета и аромата си, ако се осоли. Той се почиства, измива се в няколко води, отцежда се и се поставя да просъхне. След като се измие и нареже на ситно, магданозът се натъпква малко количество от него в бурканчето и отгоре се слага сол, после пак магданоз, отново сол и така докато се напълни бурканчето. Притиска се с дървена лъжица, докато се появи сок и между магданоза, като не се допусне да остане въздух. Може предварително нарязаният магданоз да се постави в тенджера и да се осоли, като на 0,5 кг листна маса се добавя 120 гр. готварска сол. След това се нарежда в бурканчета по описания по рано начин. След като се напълнят бурканчетата отгоре се притиска с тънка дъсчица, която трябва да потъне 2-3 см в сока. Готовите бурканчета се съхраняват в хладилника. При слагане в последствие в ястията, трябва да се има предвид количеството сол в магданоза. Друг вариант е магданоза да се нареже на ситно и да се прибере във фризера.
Ако решите да съхранявате магданоза чрез изсушаване трябва да знаете, че веднъж изсушен, той трябва да се съхранява в плътно затворен съд на хладно, тъмно и сухо място. Къдравият магданоз се съхранява по-добре чрез замразяване, а не чрез изсушаване. Предназначеният за изсушаване магданоз се измива на китки в няколко води. Отцежда се, разстила се върху чиста маса да се подсуши, след което се отделят само листенцата. Те се разстилат в тава или върху хартия на пласт, не по-дебел от 1 см, за да се изсушат, и се поставят на сянка на запазено от прах място. Обикновено магданозът се суши в проветриви помещения, но не на слънчева светлина. Защото на слънце той пожълтява и губи от аромата си.
В кулинарията магданозът намира широко приложение. Почти няма гозба, която да се приготвя без магданоз. Известни са и специалитети само с магданоз, като най-популярни са магданозени кюфтенца, както и магданозена супа.