Целината е известна още на древните египтяни, елини и римляни, спомената още от Омир – била любима храна на богинята Афродита. Върху капителите на коринтските колони са изобразени листа от целина- Древните гърци са използвали листата на целината за направата на лаврови венци, а при тържества са украсявали домовете си с гирлянди от зелени части на целина. Първоначално целината се е използвала като лекарство, а по-късно през Средновековието и в кулинарията. За нейна родина се смятат земите по крайбрежието на Средиземно море и Мала Азия.
Целината се използва в кулинарията както като кореноплоден зеленчук, така и като подправка. Самостоятелно целината се използва сурова в салати или като основна част в супи и бульони. Много полезен е прясно изцедения сок от целина. Като подправка се ползва свежа и сушена, подходяща е при месни ястия и ястия с картофи. В САЩ е популярно нарязаното стъбло на целината да се топи в дресинг от синьо сирене и да се яде с пилешки крилца или други предястия или основни ястия.
Поради малкото калории и високо съдържание на фибри, целината е продукт с „отрицателни калории". Тялото получава по-малко енергия, отколкото харчи нейното усвояване. За това често се използва в различни диети. Кореноплода съдържат 86,5% вода, 9,5% въглехидрати, 1,6% белтъчини, 1,1%, богата е на витамин С, и има много ниско съдържание на натрий. Целината помага да се справим с чувството на глад, а пресния сок от целина помага за очиства кръвта от токсини, както и предотвратява образуването на кръвни съсиреци и тумори, подобрява вида на кожата и косата.
Семената от целина са богати на етерични масла и имат пикантен дъх. Стритите семена със сол, се използват, ако е необходимо с малко количество подправка да се постигне интензивен аромат и вкус. Нарязаният кореноплод обикновено почернява. За да се избегне това, той се пръска с лимонов сок, оцет или разтвор от лимонена киселина.